Публикации

Паразитите, признаци, заболявания

 

януари 21, 2016

Комплимент: Biomedis.info

 

Паразитите, признаци, заболявания

В тази статия, под паразити ще разбираме всички патогенни микроорганизми в тялото на човека, причиняващи заболявания.

Какви са признаците за заразяване с паразити:

При жените, признаците за заразяване с паразити са :

Цистит, бяло течение, стерилитет,  болки в корема, метеоризъм, запек, разстройство, подуване на корема, астма, нарушение на менструалния цикъл, възпаление на яйчниците, болезнена менструация, отпадналост, мигрена, косопад, хемороиди, камъни в жлъчката, депресия, фиброма, миома, фиброзно-кистозна мастопатия, възпаление на надбъбречните жлези, пикочния мехур и бъбреците.

При мъжете признаците за наличие на паразити са:

Хъркане, простатит, импотентност, аденома, пясък и камъни в бъбреците, възпаление на пикочния мехур, панкреатит, гъбички по краката, хемороиди, депресии, астма. Трихомонадите се хранят и със сперматозоиди, което води до импотентност.

Заразяването с паразити може да доведе и до нарушения в психиката, депресии, нервност, безпричнинна раздразнителност и др.

Децата на инфектирани родители умират с 10-15 години по-рано.

Сред признаците за наличието на паразити в организма също са:

Увеличение на теглото, прекомерен глад, загуба на тегло, лош дъх, пъпки, мигрена, болки в ставите, болки в гръбначния стълб.

Ето и някои симптоми, които са свързани в голяма степен с въздействието на различни патогени върху човешкото тяло – паразити, протозои, бактерии, гъбички, вируси:

Запек

Поради големите си размери глистите могат да доведат до запушване на някои пътища в червата. Глистната инвазия може да запуши канали в жлъчката и чревни пътища, което да доведе до запек.

Диария

Паразити, като протозойните например, произвеждат хормоноподобни вещества, водещи до загубата на натрий и хлориди, което, от своя страна, може да доведе до диария. По този начин диарията при паразитна инфекция се предизвиква от паразита, а не от организма, който се опитва да се избави от присъстващата в него инфекция, или от неправилното хранене.

Апендицит

Пофесор Москвин е установил голям процент на откриване на хелминти в апендиксите – 85%,  регистрирани от чрез метода на измиване на съдържанието на апендиксите при деца, оперирани от хроничен апендицит. В тези случаи анализът на изпражненията за яйца на глисти е бил отрицателен.

Газове и подуване

Перманентното подуване на стомашните органи често е признак за наличие на паразити Някои паразити живеят в горното тънко черво, където предизвиканото от тях възпаление води до подуване и газове. Тези  симптоми могат да се проявяват с променлива сила в продължение на месеци и дори години, ако паразитите не бъдат изгонени от организма.

Гастро-чревен синдром

Паразитите в храносмилателния тракт, могат  да предизвикват възпаление на стените на червата, което води до редица гастро-чревни проблеми и незначително усвояване на необходимите за организма хранителни и особено мазнини. Пониженото усвояване на хранителните вещества в организма води до твърди изпражнения и излишък на мазнини в изпражненията.

Болки в ставите и мускулите

Известно е, че паразитите могат да се преместват по организма на човека с цел заселване в най-подходящите за живота им места, например, в ставната течност и мускулите. Когато това се случва, човек изпитва болки, които често се смятат за следствие на артрит. Болките и възпаленията на ставите и мускулите също са в резултат на травмиране на тъканите, причинено от някои паразити или от имунната реакция на организма към присъствието им.

Алергия

Паразитите  дразнят, а понякога дори  пробиват обвивката на червата, което предизвиква инфекции и интоксикация на целия организъм и черен дроб. Това може да активира имунната реакция на организма във вид на производство на повишени дози на еозинофили – един от видовете защитни клетки на организма. Еозинофилите могат да предизвикат възпаление на тъканите на организма, което води до алергична реакция. Паразитите предизвикват и повишено производство на имуноглобулин Е в организма.

Проблемна кожа

Папиломите и дерматитите могат да бъдат в резултат на присъствието на микроорганизми в човешкото тяло. Чревните паразити могат да предизвикват копривна треска, обриви, екзема и други кожни реакции от алергичен характер. Язви по кожата, подутините и възпаленията,

Анемия

Някои видове чревни глисти се залепват за лигавицата на червата и изсмукват хранителните вещества на гостоприемника си. Ако в човешкия организъм има голямо количество от тези паразити, те могат да предизвикат дори недостиг на желязото в организма (анемия). Анемията се предизвиква от трихомонадите и други микропаразити, които се хранят с кръвни клетки.

Грануломи

Грануломите по органите, представляват съединителна тъкан произведена от тялото за да покрият разрушените яйца на паразитите. Често те се образуват върху стените на дебелото и правото черво, белите дробове, черния дроб, стомашната кухина и матката.

Нервозност

Отпадъците от обмяната на веществата и токсичните вещества на паразитите оказват негативно влияние върху централната нервна система. Безпокойството и нервозността често се появяват в резултат на заразяване с паразити. Много хора твърдят, че след края на програмите за пречистване от паразити те са станали много по-уравновесени и спокойни.

Нарушение на съня

Редовното събуждане през нощта,  между 1 и 5 часа, може да е в резултат на опитите на организма да се избави от токсичните вещества, отделяните от паразитите в черния дроб. От биоритмична гледна точка тези часове на нощта се управляват от меридиана на черния дроб. Нарушенията на съня могат да бъдат причинени и от излизане на  паразити през ануса, което води сърбеж в областта на ануса. Една от основните причини за  хемороиди са паразити-нематоди под лигавицата на правото черво.

Скърцане със зъби

Бруксизмът, ненормалното скърцане, стискане и търкане на зъби, често са в резултат на паразитни инфекции. Тези симптоми особено добре се наблюдават при спящи деца. Бруксизмът може да се появи в резултат на реакцията на нервната система на чужд дразнител.

Хронична умора

Симптомите на хроничната умора включват слабост, бърза умора, безраличие към околния свят, нежелание за ставане сутрин, депресия, безпокойство. Те могат да бъдат предизвикани от паразити, които причиняват анемия, интоксикация, недостиг на хранителни вещества в организма заради лошото усвояване на белтъчини, въглеводороди, мазнини и особено витамините А и В12.

 

ЗАБОЛЯВАНИЯ, ПРИЧИНЕНИ ОТ ПАРАЗИТИ

Имунни нарушения

Паразитите отслабват имунната система, като намаляват отделянето на имуноглобулин в организма, а отделяните токсини от тях постоянно стимулира реакция на имунната система. След време организма се изтощава и отслабването на защитните сили на организма благоприятства проникване на бактериални и вирусни инфекции в човешкото тяло.

 

Онкологични заболявания

Раковата клетка представлява трихомонада, която се намира в онзи етап от съществуването си, в който е вече изгубила камшичето си (флагелум). Ракът представлява трихомоназа или по-точно, крайната му фаза, при която човек буквално се оказва между живота и смъртта.

Трематодите от вида Fascio-lopsis busri отделят естествени отпадъци от своята дейност. Един от тези отпадъци предизвиква ускорено делене на раковите клетки. Изследванията на учените са показали, че в организма на повечето болни от рак има тези трематоди. След унищожаването на паразита и отстраняването на токсините от организма на болните „неизлечимите“ болести също изчезнали.

Консумацията на индустриално преработени храни нанасят значителна вреда на имунната си система, което, от своя страна, улеснява проникването на паразити.

Когато в тялото на човека се появят много паразити, те започват борба за оцеляване, агресивността им се повишава. Това е особенно проявено при сексуални връзки с различни пратньори.  В клетките на трематодите се произвежда вещество, което стимулира тяхната шизогония, ортофосфотирозин, и по този начин червеите започват бързо да растат. Ортофосфотирозинът, отделян от паразита, предизвиква безконтролен ръст и на клетките на организма, в които са се заселили паразитите. Точно това представлява ракът.

Трихомонадите са основни причинители на заболяването СПИН и представляват основна причина за появата на вируса на имунодефицита при човека (ВИЧ).

 

Ракът е паразитно заболяване, а СПИНът е свръхпаразитна болест, тъй като той се причинява от два паразита: трихомонада – човешкия паразит и ВИЧ – паразита на трихомонадата.

Съществена роля за повишаването на злокачествеността на рака и СПИНа играе и многобройната и разнообразна съпътстваща микрофлора. Съществена,  роля за развитието на онкологично заболяване, играят  фактори, като лошата екология, вредните навици, повишената радиация, злоупотребата с антибиотици, хормоналните препарати, безразборният секс.

 

Множествена склероза

Множествената склероза е заболяване на гръбначния и главния мозък. Американските учени са установили, че МС  се причинява от трематоди, които попадат в организма от млечните продукти.

Паразитът шигела предизвиква раздразнителност и депресия, които са симптоми при множествената склероза. Шигелите отделят вещества, които са токсични за главния и гръбначния мозък. Отстраняването на шигелите, води до бързо подобряване на здравословното състояние.

Защо паразитите проникват в гръбначния и главния мозък? Причината се крие в това, че такива разтворители като ксилен и толуол се натрупват в главния мозък и привличат към себе си паразитите. Ксиленът и толуолът са промишлени разтворители, токсини, които се добавят в газираните напитки, кока-колата, битата сметана и други хранителни продукти.

Токсоплазмоза

Токсоплазмозата представлява болест, причинена от едноклетъчни организми – токсоплазмата, които живеят и се размножават на най-различни места на човешкия организъм. Токсоплазмозата благоприятсва развитието на онко заболявания.

Когато инфекцията стане хронична, токсоплазмите продължават да живеят в организма във вид на цисти и са спяща инфекция.  Цистите могат да се настанят  в тъканите на очите, сърцето, белите дробове и други органи.

Ламблиоза

Ламблиозата е болест, която възниква тогава, когато ламблиите увреждат тънките черва и черния дроб. Заразяването на човека с ламблии невинаги се съпровожда с клинично изразено заболяване. В повечето случаи тези хора са носители на заразата. При човека паразитира един вид ламблии, наречен Lamblia intestinalis.

При ламблиозата източникът на инфекцията е човекът. Цистите на ламблиите се изхвърлят от човешкия организъм заедно с изпражненията. Заразяването може да стане чрез мръсни ръце, различни хранителни продукти, особено онези, които не се подлагат на термична обработка (зеленчуци, плодове и др.), вода и предмети от домашния бит.

Токсичните продукти на разпада на ламблиите могат да станат причина за влошаване на общото здравословно състояние, анемия, нервни, психични и други нарушения, разстройства на стомашната секреция.

Ламблиите предизвикват повишение чувствителността на организма към различни алергени. Тази чувствителност се изразява в копривна треска, сърбеж, болки в ставите, а понякога и треска.

В черния дроб ламблиите предизвикват възпалителен процес, хепатит и дори цироза. В жлъчния мехур те причиняват холецистит. Под мускулния слой на жлъчния мехур се появява разширяване на съдовете, разрастване на съединителната тъкан, оток на лигавицата. Ламблиозният холецистит без вторична инфекция, който имитира симптомите на камъни в жлъчката, често води до оперативна намеса.

Под въздействие на ламблиозата в червата могат да се появят огнища на хеморагично възпаление, както и язви в долните части на дебелите черва. Ламблиозата често се проявява чрез поражение на червата, черния дроб, панкреаса или на всички тези органи едновременно. Поражението на червата протича във вид на дуоденит или хроничен ентероколит. Особенно при децата периодично се наблюдава краткотрайно повишаване на температурата. Също са характерни киселини, къркорене и болки в стомаха.

Аскаридоза

Болестта, която се предизвиква от аскаридите, се нарича аскаридоза. Основното място на обитаване на аскаридите са тънките черва. Продължителността на живота им е около година.

Тя се проявява най-често чрез редица стомашно-чревни разстройства (липса на апетит, прилошаване, повръщане, болки в стомаха, повишено слюнкоотделяне), множество болести на дихателните органи (от обикновена настинка до бронхопневмония), психични нарушения (от „безпричинна“ раздразнителност, световъртеж и главоболие до нервни тикове и дори епилептични припадъци).

Заразяването с яйцата на аскаридите става през устата. В стомашно-чревния тракт на човека от яйцето се образува ларва. Ларвата пробива лигавицата на червата и прониква в кръвта. По този начин тя преминава през сърцето и попада в белите дробове, където пробива кръвоносните съдове, излиза на повърхността на белодробната тъкан и започва да се развива.

Когато ларвите на аскаридите „пътуват“ от белите дробове към носоглътката, те увреждат белодробната тъкан, като по този начин стават причина за продължителните хронични заболявания на белите дробове, остри респираторни заболявания и бронхити. Аскаридите проникват в жлъчния мехур и черния дроб, където предизвикват тежки усложнения. Ако са проникнали в жлъчния мехур или жлъчните пътища, те могат да предизвикат гноен холецистит, увеличение на черния дроб, перитонит и сепсис, а ако са проникнали в панкреасните пътища, те могат да предизвикат остър панкреатит.

Ентеробиоза

Ентеробиозата е хелминтоза, която се предизвиква от острици. Остриците представляват тънки сиво-бели червеи.

Остриците паразитират в долните части на тънките черва, сляпото черво и предната част на възходящия колон. Женските хелминти, в матката на които се натрупва голямо количество (около 12 000) яйца, слизат в правото черво, активно излизат през задния проход, снасят в яйцата си в ануса и умират. Общата продължителност на живота на остриците е 3-4 седмици.

Отравянето на организма на болния с отделяните от остриците вещества води до алергия и дерматоза. Паразитирането на хелминтите понякога може да създава благоприятни условия за вторична бактериална инфекция; женските острици проникват в женските полови органи и ги инфектират с чревни бактерии.

При лека форма на ентеробиоза през нощта, когато болните заспиват, те усещат лек сърбеж в областта на ануса. Сърбежът продължава 1-3 дни и след това изчезва. След 2-3 седмици обаче той се появява отново. Тази периодичност в появата на сърбежа се обуславя от смяната на поколенията на остриците.

При наличие в червата на болния на голямо количество острици сърбежът става постоянен и много мъчителен. Чесането на задния проход често води до ожулвания, вторична бактериална инфекция на кожата, дерматит и пиодермия, което още повече влошава здравословното състояние на болния.

При някои болни се появяват чревни разстройства, диария, като в изпражненията често има слуз. Описани са ентеробиозни апендицити, обусловени от заразяване с острици и вторична бактериална инфекция.

При жените се забелязват симптоми на тазов перитонит, предизвикан от хелминти, проникнали в тазовата област.

При тежка ентеробиоза често се появява главоболие, световъртеж, безсъние, повишена умствена и физическа умора, симптоми на психастения и неврастения.

При жените проникването на остриците в половите органи често води до тежки вулвовагинити (заболявания на влагалището), които симулират симптоми на гонорея. В същото време, при наличието на ентеробиоза гонорейната инфекция преминава в по-тежка фаза. Описани са ентеробиозни ендометрити. Най-характерният симптом на ентеробиозата е аналният сърбеж.

Фасциолоза

Фасциолозата е хелминтоза на черния дроб и жлъчния мехур, предизвиквана от фасциолите. Това са трематоди от класа на паразитите-смукалници и от семейството на чернодробния метил. Заразяването на човека става при пиене на вода. Тези паразити не умират при преваряване на водата.

Когато ларвите на фасциолата попаднат в стомашно-чревния тракт, те се излюпват от капсулите си и проникват в жлъчните пътища и жлъчния мехур, а понякога и в други органи и тъкани, където след 3-4 месеца достигат полова зрелост и започват да снасят яйца.

По време на миграцията си младите фасциоли увреждат тъканите на човека. Възрастните паразити също увреждат жлъчните пътища и жлъчния мехур. Понякога хелминтите напълно или частично запушват тези пътища и спират или забавят потока на жлъчката, като по този начин се създават условия за развитието на вторична инфекция.

Отпадъците от обмяната на веществата на фасциолите предизвикват повишена чувствителност на човешкия организъм с последващо развитие на алергии. При биопсия на черния дроб в ранна фаза на фасциолозата могат да се открият микронекрози и микроабсцеси. В по-късна фаза на болестта настъпва разширение на жлъчните пътища, удебеляване на стените им, както и аденоматозни разраствания на епителия на жлъчните пътища. Понякога възниква гноен ангиохолит и холецистит.

След инкубационния период на болестта, който продължава от 1 до 8 седмици, се появява отпадналост, слабост, главоболие, липса на апетит, понякога и копривна треска и промяна в цвета на очните склери. Често температурата на тялото се повишава и може да достигне 39-40 градуса. Появяват се болки в епигастриума и десния хипохондриум. Черният дроб се увеличава, става твърд, болезнен. Понякога увеличението на черния дроб става бързо и се съпровожда със силни болки. След края на пристъпа органът бързо се смалява. Възможно е и увеличение на далака.

За ранната фаза на болестта най-характерни са алергични явления, а за късната фаза – ангиохолит, дискинезия на жлъчните пътища, хроничен хепатит. Разпознаването на болестта в ранна фаза е много трудно, тъй като паразитите започват да снасят яйца само след 3-4 месеца след нахлуването си в организма.

Фасциолопсидоза

Фасциолопсидозата е хелминтоза, при която се поразява най-вече стомашно-чревният тракт. Причинител е трематода от вида Fascio-lopsis busri. Паразитите проникват в тънките черва, стомаха, черния дроб и панкреаса.

Източникът на инфекция е заразен човек, свиня или куче. При тежки случаи на тази болест се наблюдават болки в стомаха, диария, която от време на време се сменя с нормални изпражнения или запек. След това се появява слабост, световъртеж, сънливост, отоци на краката, при мъжете се появяват отоци на скротума, дефицит на белтъчини. Болните могат да умрат от изтощение и прогресираща сърдечно-съдова недостатъчност. При лекото протичане на болестта се наблюдават само болки в стомаха, а понякога и диария.

Болести, предизвиквани от хламидиите

В последно време трихомонадите (едноклетъчни паразити на храносмилателния тракт и пикочно-половите пътища от класа на камшичните с размери 5-40 мкм) и хламидиите (бактерии – паразити) привличат все повече внимание към себе си от страна на лекарите по целия свят, тъй като тези инфекции са широко разпространени.

Повечето болести при възрастните започват още на детска възраст. За да се определи дали новородено дете е заразено с хламидии, трябва да се следят следните фактори в анамнезата:

– хронична урогенетална патология при родителите;

– патология на бременността;

– помятане, риск от прекъсване на бременността, гестоза, многоводие, преждевременно отделяне на плацентата, преждевременно раждане, плацентарна недостатъчност, закъснение на развитието и хипотрофия на плода;

– развитие на остър вулвит и колпит по време на бременността. Възбудител на хламидиозата (опасна венерична болест) е Chlamidia trahomatis.

Хламидиите предизвикват:

  • възпаление на половите органи (гнойни отделяния, разрушение структурата на тъканите, загуба на функциите на органите),
  • безплодие, нарушение на зрението (гуреливите очи сутрин също са симптом от заразяване с хламидии),
  • нарушения на храносмилателната система (възпаление на панкреаса, диабет, чернодробни разстройства).

Безплодието, обусловено както от запушването на маточните тръби при жените, така и от нарушения на сперматогенезата и овогенезата, е най-страшното усложнение на урогениталната хламидиоза.

Последствията от хламидиозата са извънматочна бременност, спонтанен аборт, преждевременно раждане, недоносване, риск от прекъсване на бременността.

Хламидийната инфекция е опасна с това, че тя невинаги води до ясно изразено възпаление. Дори ако човек няма тази венерическа болест, той все пак може да има много хламидии в кръвта си. Често хламидиозата протича почти без симптоми. За разлика от сифилиса или гонореята, тя може да не предизвиква болка, гнойно възпаление или видима ерозия на органите. А според изследването на учените от Йоханесбург, на 40-50-годишна възраст, тя може да доведе до инфаркт. За да се получи инфаркт, освен заразяване с хламидии, в човешкия организъм трябва да има и други неблагоприятни условия, като например: отслабване на защитните сили на организма, приемане на излишно количество храна, вредни хранителни и жизнени навици – мазна, сладка храна, алкохол, никотин и т. н.; емоционален стрес; влошено състояние на сърдечно-съдовата система.

Обикновено тези неблагоприятни условия се създават в организма на всеки човек към 40-50-годишна възраст, ако той не води здравословен начин на живот. С други думи, през това време в организма се създава благоприятна среда хламидиите и други инфекции. В днешно време към хламидиозите отнасят много различни заболявания и клинични синдроми. Chlamydia trachomatis предизвиква заболявания на очите (конюнктивит), ушите, носа и гърлото, дихателната система (фарингит, отит, бронхит, пневмония), урогениталния тракт (уретрит, цервицит, бартолинит, вулвит, вулвовагинит, цистит, салпингит и др.), перихепатит (синдромът на Фитц, Хю и Къртис), ендокардит, болестта на Райтер, еритема, реактивен артрит. Към заболяванията, предизвиквани от Chlamydia psittaci, се отнасят орнитозата (поражението на белите дробове), доброкачествената лимфоретикулоза, генерализираната хламидиоза, лимфогрануломата на половите органи.

В изследванията от последните години (1997-1998) се появиха данни за взаимовръзката на атеросклерозата и инфекцията Chlamydia pneumoniae.

Хламидиите могат „да се крият“ в белите кръвни телца и именно затова имунната система почти не се бори с хламидиите, тя просто не ги забелязва.

БОЛЕСТИТЕ, ПРЕДИЗВИКВАНИ ОТ ТРИХОМОНАДИТЕ

Трихомонадата е паразит от класа камшични (flagellat). В организма на човека обитават три вида трихомонади: устната, чревната и вагиналната.

Трихомонадите на човека не образуват цисти (плътна защитна обвивка) дори и в неблагоприятни условия. Те са много добре приспособени към съществуване в организма и след като веднъж са попаднали в него, не напускат гостоприемника си до смъртта му.

Трихомонадите и ракът

Ракът представлява колония от трихомонади, които са се заселили в организма и са изгубили флагелумите си. Ракът се образува в резултат на незавършено размножение на трихомонадите, когато дъщерните им клетки все още не са се отделили от майчините клетки, но вече дават началото на нови клетки.

След като попаднат в организма, трихомонадите навлизат в кръвта и лимфата и се разнасят из целия организъм. Те успяват да избегнат имунитета с помощта на маскировка, те преминават от един етап на съществуване в друг. При това те интензивно усвояват хранителните вещества в човешкия организъм. Трихомонадите „се хранят“ с еритроцити, левкоцити, витамини и микроелементи. Освен това те отделят в организма големи количества млечна киселина, пероксиди, ферменти, холестерин и други отрови. Всичко това води до анемия, изтощение и кислороден глад. Имунитетът на организма отслабва, появяват се нарушения в нервната система, разрушават се хематогенните и лимфоидните тъкани, нормалната среда на организма се влошава.

Трихомонадите „се крият“ от имунната система и лекарите. Под влияние на имунитета, промяната в храненето, химичните лекарства и други неблагоприятни за тях условия те преминават в амебовидна форма и губят камшичетата си. Когато това стане, те почти не могат да се отличат от лимфоцитите и клетъчните елементи, и затова не се диагностицират, дори ако ги има (освен с помощта на косвените показания на телеметричната диагностика).

В Москва са изследвали групи от хора за наличие на устни и вагинални трихомонади.

Оказало се е, че всички пациенти на възраст от 21 до 82 години с торбички във венците имали цели колонии на трихомонади. Изследванията на жени на възраст 16-58 години са показали, че всички пациетки имали вагинални трихомонади. По-често трихомонадите били в цистовидна форма, вакуолизирана и полуразрушена под влиянието на многобройните бактерии и гъбички. Атаката на съпътстващата микрофлора кара трихомонадите да се спасяват и те проникват в тъканите на организма или се изкачват към по-горните органи, в това число и към матката.

Лечението в продължение на 2-3 седмици значително облекчава състоянието на жените и те започват да се чувстват здрави. В действителност обаче това „лечение“ само влошава здравословното им състояние, тъй като острото начало на болестта преминава в хронично и се премества навътре в организма. Заразяването с трихомонади става лесно и незабележимо за инфектирания. Жените понякога реагират на инфекцията с трихомонаден колпит, докато при мъжете не се наблюдават никакви симптоми.

Незабележимото заразяване се обяснява със способността на паразита „да се маскира“, което намалява имунната реакция на организма. Например, с помощта на отделяното от тях лепкаво вещество фибронектин паразитът фиксира върху повърхността си съпътстващата микрофлора или се залепва за повърхността на епителиалните клетки, левкоцитите и еритроцитите. По този начин паразитът става труднооткриваем за имунната система на организма.

Мъжете не забелязват болестта си, но един ден откриват, че вече имат по-напреднали стадии на трихомонозата, например, простатит или импотентност.

 Трихомонадите са причина за погрешни диагнози

Ако колониите на трихомонадите се появяват в органите и тъканите, онколозите ги наричат новообразувания, а ако са в стените на кръвоносните съдове, кардиолозите ги наричат тромбози. В последния случай трихомонадите поглъщат клетките и ги заменят с телата си, като по този начин намаляват еластичността на стените на кръвоносните съдове. Когато трихомонадите се размножават, те запушват кръвоносните съдове, и по този начин се образуват така наречените тромби.

Затова всяко емоционално или физическо напрежение, което усилва потока на кръвта, може да доведе до скъсване на кръвоносните съдове. Ако това се случи в сърцето, ще настъпи инфаркт, а ако се случи в мозъка, ще настъпи инсулт. Образуването на колонии в кръвоносните съдове на половите органи води до тяхното запушване и в резултат на това се появява импотентност.

Трихомонадите могат да нахлуят и в матката, а оттам в очите и ушите на ембриона, което може да доведе до раждане на сляпо или глухо дете. По същата причина се раждат деца с порок на сърцето или рак. Всичко това става вследствие на инвазията на този хитър, коварен и безпощаден биологичен противник на човека – трихомонадата, която присъства във всеки от нас.

Ако пациентът няма някаква травма или изгаряне, то неговата болест е предизвикана от някакъв биологичен причинител: вирус, бактерия, гъбички, едноклетъчни или червеи. Именно затова същността на тези причинители трябва да се открива при всеки болен индивидуално. След откриването на причинителя болният трябва да отстрани паразитите от тялото си, като заедно с това той трябва да укрепва защитните сили на организма си. Това е единственият начин за пълно оздравяване.

Връзката между хламидиите и трихомонадите

Хламидиите са тясно свързани с трихомонадите. Съвсем наскоро учените са открили, че хламидиите прекарват периода си на размножаване в трихомонадите, където образуват микроколонии. Хламидиите използват трихомонадите не само за размножаване, но и за защита от неблагоприятни условия (например, за да избегнат химичните препарати, които ги унищожават).

Изводи за причините на непонятните болести

Организмът на човека притежава невероятната способност постоянно да се възстановява и обновява и само този факт е достатъчен за ликвидирането на всяка болест, която засегне нашия организъм. В действителност обаче, когато се появи някаква болест, нещо пречи на имунната система на организма да ликвидира болестотворното огнище и да възстанови разрушената тъкан. В повечето случаи това нещо са паразитите. От изложеното по-горе стават ясни повечето причини за „непонятните“ болести.

Токсоплазмите предизвикват повечето вродени заболявания при децата, както и изоставането в умственото развитие.

Трихомонадите предизвикват заболявания на половата система, червата, устната кухина, кръвта, съдовете и рака.

Хламидиите предизвикват безплодие, разстройства на храносмилането, различни болести на панкреаса (в това число и диабет), черния дроб и водят до инфаркти.

Гъбичките причиняват най-различни заболявания, в това число и онкологични.

Ламблиите предизвикват чернодробни заболявания.

Аскаридите предизвикват белодробни, жлъчни и чревни заболявания.

Остриците предизвикват чревни заболявания.

Фасциолозата предизвиква алергия, дискинезия на жлъчните пътища, хроничен хепатит.

Фасциолопсидозата участва във формирането и развитието на онкологичните заболявания. Нещо подобно правят и останалите паразити, които обитават човешкия организъм.

През целия живот на човека трябва да се провеждат регулярно профилактични мероприятия за отстраняване на паразитите от организма.